Моята Кунева (η δική μου Κούνεβα - βουλγάρικα)

Текстът е превод от Anarchist Incentive of Aigaleo (Aigaleo е работнически квартал в западна Атина. Илюстрацията е на Max Andersson, също можете да я видите и в Occupied London #4)

Роден съм и съм израсъл в един работнически квартал из западна Атина.

Родителите ми са типичните селяни, които са пристгнали в града, за да достигнат до дребнобуржоазната мечта, който той обещава. Когато започнах да ходя на училище майка ми разказваше за работата си. Тя ми казваше, че винаги когато ме попитат с какво се занимава тя, трябва да казвам, че работи в шивачна фабрика. Действително аз възпроизвеждах тези нейни думи дълги години.

Истинската професия на майка ми беше чистачка. В къщи, магазини, без осигуровки, с шефове, които постоянно искаха още и още от робите си. С безкрайни преговори относно нищожните пари, които й даваха. С безкрайни молби да предоставят платена отуска, нещо което рядко се случваше. Всичко това я изпълваше с тишина вместо с глас. Тя беше толкова тиха, че аз не си спомням някога да се е оплаквала, дори и на нас. Нейните си хора. Дори и преди да порастна реших, че аз ще съм този, който ще разруши тази тишина в името на всички нас. Не се срамувах. Не ме беше срам да кажа, че майка ми е чистачка. Дори и преди да порастна говорех с нея. Дори и преди да порастна тя също говорше с мен: тя ми каза за срама си, страха си, за отношението на "доброто общество" към служителите си, нещо от което то се нуждае предимно по визуални, по естестически причини.

Тишината постепенно изчезна в цялото семейство.

Истинската работа на майката: чистачка.
Истинската работа на майката: чистачка, която никога не е получава пенсия.
Истинската работа на майката: чистачка без осигуровки, която беше уволнявана всеки път, когато си поиска това, което й принадлежи.
Истинската работа на майката: чистачка без осигуровки, която беше псувана, всеки път, когато повдигнеше въпрос относно нейните трудови права.
Истинската работа на майката: "Константина Кунева"

"Сярната киселина попадна в очите на майка ми. Сега тя вижда по-ясно. Сярната киселина попадна на гласните струни на майка ми. Сега говорът е и е по-уверен. Киселината също попадна и в душата на майка ми. И нейния срам се изпари."

Тя даде пари за лечението на Константина, тя искаше да излезе на улицата заради нея (но не успя да го направи) и се проговори пред буржоазното семейство на баща ми относно работата си.

Тя ми каза: "Мъчно ми е за Константина. Всяка вечер мисля за нея".
Аз й казах: "Днес те обичам повече от всякога".

X.